Всички ще умрем, не е ли чудесно?

Особено е приятно като си представим, че всички ще умрем.

Разбира се, не всички осъзнават това.

Учените казват, че само ние хората осъзнаваме смъртността си.

Животните не го знаят.

Примери за това можем да срещнем навсякъде.

Много животни карат своите коли сякаш са безсмъртни.

И ние им се ядосваме, но не трябва, защото трябва да осъзнаем, че те не осъзнават, че също ще умрат.

Наистина е приятно, че и те умират.

Всъщност, добре е, че всички ще умрем.

На кого му е притрябвало да живее вечно?

Не и на нас.

Животът е кратък.

Но дори да не бе така, ние пак нямаше да постигнем нищо.

Или поне не достатъчно.

Малцина са тези, за които се говори дори 100 години след смъртта им.

И вие не сте едни от тях.

Не разбирам защо хората възприемаме смъртта като нещо лошо.

Каква е логиката тук?

Кой знае какво е смъртта, че да се плаши от нея?

Тя трае твърде кратко, за да имаш време да я обмисляш.

За мен смъртта е ново начало.

Като да отидеш на ново място за пръв път – интересно е.

Кой знае какво ли ни чака в отвъдния живот.

Не всеки вярва, че такъв има.

Други пък вярват, че не само има, но той досущ прилича на този, само че всичко е по-добро.

Това говори колко малко знаем за смъртта.

На никого не му се умира, но това е защото се страхуваме от промени.

Никой не иска да променя навиците си или каквото и да е.

Смъртта е благосклонна, затова и се случва на всеки.

Тя не е придирчива и не подбира на кого да се случи.

Затова трябва да сме й благодарни.

Не е ли чудесно, че всички ще умрем?

Някои може би се разстройват от тази тема, защото са загубили близки хора.

Но това е изцяло егоистична проява от тяхна страна.

Да искаш да върнеш любим човек, заради самия себе си.

Засрамете се!

Не лишавайте човека от неговото право да умре.

Никой не знае какво има след нашия малък живот.

Кой знае, може би следва един огромен.

Най-вероятно.

Дори учените са на мнението, че енергията не изчезва.

А ние сме енергии.

Можем да захраним неща, които се нуждаят от малко енергия.

А има и хора, които захранват хиляди други.

Те са огромни енергии и с тях е добре да се внимава, защото неправилно използваната енергия може да доведе до късо съединение или изгаряния.

Отплеснах се.

За смъртта исках да говоря и за нейните добри страни.

Смъртта, както знаем, е много стара, тя познава всички и всички са я виждали, но за малко.

Среща се навсякъде по света и действа безотказно.

Разбира се, не всички, които са се срещали с нея, тръгват по пътя й.

Някои се връщат и разказват разни странни истории, които не съвпадат с нашите представи.

Затова ние ги отхвърляме и възприемаме тези хора като леко мръднали.

Най-вече защото се различават от нас.

А ние знаем, че тези, които са различни от нас са по-лоши и по-глупави.

Ние сме съвършени и безкрайно умни.

Ние и хората, на които вярваме, знаем всичко и не ни е нужно да научаваме повече.

Понеже нещата, които ще чуем, най-вероятно са глупави и само ще ни загубят времето.

А времето ни е нужно, за да задоволим нуждите на тялото си, което, както е известно, е горе-долу това, което сме.

В заключение – радвайте се, че умираме, защото така лишаваме света от себе си.

А това е добре, дори само заради нас самите.

Защото сте глупави

Често мислите ни водят към неща, към които може би не желаем.

Но какво да ги правим - мисли.

Не можем да се спасим от тях.

Те ни контролират, а не ние тях.

Макар че можем.

Можем, но друг е въпроса до колко го правим.

Колко често си казваме „няма да мисля за това” и не мислим.

Трудно.

Защото мислите ни, подобно на мухи, се връщат отново и отново.

Досадни и нежелани.

Нямаме контрол над тях, поне не пълен.

А като сложим и тези мисли, които са ни натикани от някъде, нещата се задълбочават.

Замисляте ли се защо имате определено мнение за каквото и да е?

Ние хората имаме мнение за почти всичко.

Но разбираме от твърде малко.

Още повече, че разбираме твърде малко от твърде малко неща.

Замисляте ли се, кажете, за колко неща имаме позитивно или отрицателно мнение, без да сме направили необходимите проучвания и анализи?

Тук един истински българин би възкликнал: „на мен не ми трябва да изследвам еди какво си, за да знам, че е...”

Милите българи, колко сме глупави.

Впрочем всички нации са глупави, така де, хора сме.

Но пък българите имаме такива подходящи изрази за подобни твърдения.

Стига толкова за нас, колкото и да не ни се иска, не сме толкова важни.

Но всички хора имаме мнение.

Как е възможно?

Не мога да си обясня.

Осъзнавам собствената си глупост, както и вашата, разбира се.

И въпреки всичко, това е сякаш нещо отделно от мен, нещо не мое.

Нещо ваше, нещо, което вие правите и ме дразните.

Дразните ме, защото сте глупави.

Дразня се, че и аз съм глупав.

Ако бях по-глупав, нямаше да осъзнавам колко глупав съм всъщност.

Това е и формулата на щастливия човек.

Има ли извънземни?

Да?

Не?

Отговорът е много прост: вие сте глупави.

Който и отговор да изберете би бил глупав.

Защото не знаете.

Предполагате, но все пак...

Малцина знаят.

Логично е да предположим, че поради огромния размер на вселената, е повече от вероятно да има множество разумни същества.

Много по-разумни от вас и мен, най-вече от вас.

Умишлено се заяждам с вас.

Защото така се заяждам с мен самия.

И защото ако не ви настъпя по големия пръст, може би няма да разберете, че го имате.

Защото сте глупави.

Ти си глупак!

Ти си глупак!

Това твърдение обижда някого.

Всъщност може би обижда повечето хора.

Понеже хората не обичат да ги наричат глупаци.

Никой не се смята за такъв.

А мозъкът ни е програмиран да не пада по гръб, така че той не може да приеме такова становище за реалност.

И все пак ти си наистина глупав.

Всички сме наистина глупави.

А ако се замислим колко глупави са били хората преди нас.

Съвсем лесно е да видим тяхната глупост, понеже разполагаме с база данни.

Днес знаем много повече, отколкото са знаели хората преди нас.

Всички знаем, че земята не е плоска, нито че не се намира в центъра на галактиката.

А дори някой да се обърка, няма да бъде изгорен на клада заради това си становище.

И макар тези неща да ни се струват случили се много отдавна, недалеч в миналото човекът проявява своята прословута глупост.

Съвсем недалеч от днес, психическите проблеми на хората са се лекували с не особено приятни дози електричество.

Що за метод за лечение, а?

Но тогава това е било нормално.

Това е бил начина.

Примерите за човешка глупост може да намерите навсякъде, едно кратко проучване ще свърши работа.

А колко неща не знаем за миналото.

Стотици прояви на човешка малоумност.

Мисля си, значи кой знае какви глупости правим днес, които след 100-200 години  ще се сторят особено глупави на  населението.

Дори днес ние правим десетки глупави неща.

Днес ние сме същите малоумници... може би малко по-напреднали.

Ние сме по пътя на еволюцията и съвсем не знаем до къде сме стигнали.

От днешната си позиция можем да гледаме само назад.

Или да се огледаме и да се „хванем”.

Почти всички сме с огромно его.

Аз смятам, че няма нищо лошо да приемем слабоумието си.

То е трагикомично.

Това, което можем да направим, за да забързаме процеса към по-висш интелект е да бъдем любопитни.

За всичко!

Да не приемаме на доверие това, което който и да е ни казва.

Нека открием още днес, че сме глупави.

Само така имаме шанс за промяна.

Да побързаме, за да не ни хване чумата и да умрем, защото не сме се изкъпали.

А не сме се изкъпали, защото „по-интелигентните и знаещи” хора от нас са ни казали така.

1

                                       Разговор със себе си

Отново.
Завинаги оставам себе си, отново.
Отново сам с всичко мое, само мое.
Защото всичко съм аз и всичко е в мен.
Ти също!
Ти си една много лоша моя черта.
Но си там.
Аз съм виновен ти да си там.
Всички ние.
Ти, най-вече ти.
Тоест аз.

Съзнателно ли допускам всичко?
Може би искам да си дам урок.
Сам на себе си.
Или ми е скучно.
Но имам силата да стана на милион неща.
И отново да бъда себе си.
Защото съм безкраен.

Аз вероятно зная всичко.

А може би това е една игра.
Всичко е игра.

Правилата й са прости.
Затова децата ги схващат бързо, а ние възрастните имаме нужда от книги и разните там обучаващи материали, за да научим нещо, което винаги сме знаели.

Забавно наистина.

Аз имам удивително чувство за хумор.
Разказвам си вицове, които не съм чувал.

Аз съм всичко.
И всичко е мен.
Ти също!

Ти си един наистина лош навик.

Геният в теб

Хората винаги съдят теб по себе си.

Казват ти, че не можеш да направиш това или онова.

Всъщност казват, че те не могат.

И са прави – не могат.

Но ти можеш!

Може би във всеки от нас спи гениалност.

При някои вероятно дълбоко заспала.

И тя е строго индивидуална, напълно различна и твоя.

Твоята гениалност – неповторима.

Постоянно ни повтарят, че не може всички да бъдем филмови звезди.

И са прави – не можем.

Но това не е лошо, дори никак, защото не всички искат да бъдат филмови звезди.

За всеки има парче от този свят.

И не е нужно да ядеш от дяла на друг, за да се заситиш.

Намериш ли своя къс, никога няма бъдеш гладен.

Никога не казвай никога!

Нека събудим заспалия си гений!

Копелето има нужда да се изяви.

Така че,

още днес,

потърсете

своя гений!

 

Вашият гений ви обича и вие го обичате,

но може би още не го познавате.

Както и да е

Както и да е.
За доста неща – както и да е.
Защо има нужда да се мисли за много неща?

Искам да мисля само за хубави неща.
Така може само хубави неща да ми се случват.
Мисля, че има такава теория.
Би било добре.
Но е трудно да си мислиш само за хубави неща.
Особено  след като съществуват толкова много неприятни хора, които бъркат в мозъка ти.
Та именно те развалят добрата ти мисъл.
А когато те не се намират, това без проблем вършим и ние.
Ей така, защото си луд ако мислиш само за хубави неща.
Така ти казват, нещо си мръднал.
Наистина ще си мръднал, ако си вечно в добро настроение, вечно усмихнат...
Ще си мръднал от обикновения свят... за обикновения човек.
Но има ли смисъл да живеем в обикновения свят?
Нека го запазим за обикновените.
Нека обикновеността бъде само за тези, които имат нужда от нея.
Нека заживеем необикновено в обикновения свят, за да изглеждаме необичайно в обичайността.
Нека сме мръднали, защото може би точно това изместване ще смени ъгъла, от който гледаме света към една по-добра гледна точка.
Може би.
Всъщност, както и да е.

Нормален

Всичко в живота ми се разви нормално.
Майка ми казва, че съм се родил нормално.
Детството си не помня, но са ми казвали, че е било нормално.
Като всяко нормално дете започнах да ходя на училище.
Получавах оценки „добър“, но за мен това означаваше „нормален“.
И това ми харесваше.

Аз всъщност винаги съм искал да съм нормален.
Изучих се нормално.
И бе нормално да запиша университет.
Ожених се, родиха ми се нормални деца.
Започнах нормална работа.
Получавах редовно и нормално заплащане.

Днес съм на 67 години.
Разбрах, че цял живот съм бил повече от нормален.
Аз бях определението в речника за тази дума.
Срещу израза "нормален човек " стоеше моята снимка.
И дори и да не ме познавате пак не бихте се усъмнили, че съм безкрайно нормален.

Сега, докато пиша това, съм целия в жълта боя.
Стоя гол в стая пълна с котки.
През последните месеци дълбах пода.
Направих изящни улеи, написах "нормален".
Скоро, когато си прережа вените, ако всичко мине по план, кръвта ми ще почете по улеите и ще направи надписа червен.
Не жалете за моята смърт, тя е нормална.

Гръбначно изкривяване на мисълта

Ново начало.
Едно по-добро начало.
И вероятно един по-добър край.
Макар едното да не предполага за другото.
Няма обещания за каквото и да е.
Такъв е животът.
Такъв е светът.
Пък и ние не заслужаваме обещания.
Нищо не заслужаваме.
Но всичко ни се случва.
Или почти.
Искаме да ни се случват само хубави неща.
А те не винаги се случват, поне не всички.
Понякога се случват и не хубави неща.
Тогава е съвсем неприятно.
Не само че не са се случили хубавите, ами сега и лоши.
Защо ни наказва така светът?
Какво сме му направили?
Не зная.
Светът може би знае.
Но дали ще разкрие защо ни се случва това или онова, хубаво или лошо, не зная.
Вероятно не.
Защото светът не говори.
А може би говори, но не сме настроени към неговата честота, така че не знаем какво казва.
Остава на нас да определим защо ни се случват нещата.
Когато са неприятни, не сме ги заслужили с нищо, та ние сме добри хора.
А когато са приятни е точно, защото сме си ги заслужили.
Светът вижда нашата доброта и т.н. и ни поощрява.
Заслужаваме си награда за добро поведение, правилна мисъл и изправена стойка.
Защото такива неща като изправената стойка също са важни.

44 остроумни цитата

"Бог обича всички нас, но от никого не е във възторг."

  Айзак Азимов

"Аз съм много добър любовник, защото много се упражнявам върху себе си."

"Мозъкът е вторият ми любим орган."

"Имам много лоши рефлекси. Веднъж бях прегазен от кола, бутана от двама души."
   Уди Алън

"Да си купиш правилния компютър и да го накараш да работи добре не е по-трудно от това да построиш ядрен реактор, от части на ръчен часовник в тъмна стая, използвайки само зъбите си."

  Дейв Бари

"Не заслужавам тази награда, но имам артрит, който също не заслужавам. 
  Джек Бени

  

"Много хора казват: „не ставам за нищо сутрин, преди да си изпия кафето.”. Аз не ставам за нищо и след това."
 Робърт Бенчли

"Носталгията не е това, което беше."

Питър Де Врийс

"Аз съм визионер. И съм изпреварил времето си. Проблемът е, че съм го изпреварил само с около час и половина."

"Да се биеш за мир е все едно да се чукаш за девственост."
Джордж Карлин

"Момиче по бикини е като зареден пистолет на масичката ти за кафе. В тези неща няма нищо лошо, но човек не може да спре да мисли за тях."

"Толкова хубави неща казват хората на погребенията, че понякога се натъжавам, че ще пропусна моето само с няколко дни."
Гарисън Кейлър

"Не съм добър любовник, но поне съм бърз."
Дрю Кери

"Хубавото на това да си известен е, че когато отегчаваш хората, те мислят, че вината е в тях."

Хенри Кисинджър

"Епитафията е закъсняла реклама на вид стока, която е извадена от производство."

Ринг Ларднър

" - Млъкни – обясни той.
Ървин Коб

"Направих изчисления и установих, че шансовете ти да спечелиш от лотарията са еднакви, независимо дали играеш или не."

"Не си правете труда да говорите за секса с малките деца. Те рядко имат какво да добавят."

"Пословично безчувствени към неуловимите промени в настроенията, децата упорито настояват да обсъждат цвета на наскоро видян бетоновоз, дълго след като интересът ви към темата е избледнял."
Фран Лебовиц

"Лицемерът е човек, който, след като е убил родителите си, моли съдията за снизхождение под предлог, че е кръгъл сирак." 
Ейбрахам Линкълн

"Пия, за да забравя, че пия."
Джо Луис

"Когато си влюбен, това са най-прекрасните два дни и половина в живота ти."
Ричард Луис

"Ям като лешояд. И за съжаление приликите не свършват до тук."

"Тя дължи приятната си външност на своя баща. Той е пластичен хирург."

"Такива са моите принципи и ако те не ви харесват... е, имам и други." 
Гручо Маркс

"Понятието "Служител на месеца” е пример за това как някой може да бъде едновременно и победител и губещ."
 Деметри Мартин

"Демокрацията е патетичната вяра в колективната мъдрост на индивидуалното невежество."
Хенри Менкен

"Пия единствено за да накарам другите хора да изглеждат интересни."
Джордж Нейтън

"Никога не вдигайте ръка на детето си. Така ще останете незащитен в областта на диафрагмата."

"Понякога имам чувството, че целият свят е срещу мен, но дълбоко в себе си знам, че това не е така. Някои малки страни са неутрални."
Робърт Орбън

"Направих си тавански прозорец в апартамента, за да влиза естествена светлина, съседите от горния етаж са направо бесни."

"Точно сега имам амнезия и дежавю едновременно. Мисля, че съм забравял същото и преди."

"Някой ми изпрати пощенска картичка със снимка на земята. На гърба й пишеше: „Бих искал да си тук.”

"Отидох в универсален магазин. Не ми позволиха да си купя нищо конкретно."
Стивън Райт 

"Толкова отдавна не съм правила секс, че съм забравила кой кого връзва."
Джоан Ривърс 

"Като любовник съм горе-долу толкова впечатляващ, колкото и фокусник по радиото."
Скот Робен

"Жена без мъж е като риба без велосипед."
Глория Стайнъм

"Редакторът е човек, който отсява плявата от житото и след това публикува плявата."

Адлей Стивънсън

"Доброто възпитание е умението да скрием колко високо мнение имаме за себе си и колко ниско мнение имаме за другите."

"Не бях на погребението, но изпратих любезно писмо, в което казвах, че го одобрявам."

"Патриотът е човек, който може да реве най-силно, без да знае защо."

"Нищо не можеш да кажеш, когато ти правят комплимент. На мен са ми правили комплименти хиляди пъти и това винаги ме е смущавало – винаги имам чувството, че не са казали достатъчно."

"Няма нищо чудно в това, че истината е по-странна от измислицата. Измислицата трябва да звучи логично."

"Истината е могъща и ще тържествува. В това няма нищо лошо, освен че не е вярно." 
Марк Твен

Тема за писане

Трудно е да се намери тема за писане.

Трудно е, защото по повечето теми вече е писано.

Това не би спряло женските списания да бълват думи като машини по теми, по които всеки е чел по нещо.

Но какъв би бил смисъла да се пише, ако не може да се добави нещо ново.

Старото, написано с нови думи, подредени малко по-различно, но имащи сходни със старите идеи, не носят нищо. Нищо ново.

Разбира се, информацията е стара само за тези, които вече са минали през нея, за останалите си е нова.

Основната тема винаги е била живота.

Всички теми водят към тази.

Ние живеем и това е в основата на нашите интереси.

Живеем по различни начини и вярваме в различни неща, но живеем.

Това е общото ни.

Всички теми са за живота, за различни негови аспекти.

Избираш си в какво да вярваш, какво да те интересува и разбираш, че има още много хора като теб.

Това е добре, човек има нужда да се чувства част от нещо, нещо по-голямо от него.

Освен това, когато намериш хора със сходни интереси и сходен начин на мислене, се чувстваш по-добре.

Ако разсъждаваш напълно различно от всички е много възможно да се чувстваш непълноценен или че не си за този свят.

Тогава всички грешат, защото не е нормално ти да грешиш.

Хората с противоположно мислене са напълно грешни, те са нелепи и се чудим как някой може да разсъждава по този начин.

Може би това е темата на това, което пиша. А може би не е.

Темата си остава живота, понеже каквото и да напиша след това се отнася за живота.

Така не мога да изляза от темата.

Вероятно неживите пишат за смъртта и тя е тяхната основна тема.

Но тези неща ще прочетем след време.

И тук някой би възкликнал „що за глупост”.

Чрез по-горното си изречение споделям идеята си за живот след смъртта.

Това би се сторило особено глупаво на много хора.

Но е смешно.

Смешно е как смятаме, че знаем нещо, каквото и да е, особено за живота.

Не можем да сме сигурни за нищо, но сме склонни да си правим изводи за това и онова.

Така някой е глупав, друг е по-глупав, а друг можем да поздравим, защото разсъждава „правилно”.

Отново се отплеснах.

Темата за живота е твърде обширна.

Затова и е добре да се задават по-малки теми, по-конкретни.

Как да свалим 2 килограма.

Как да направим еди какви си пари за еди колко си време.

Тази тема би била интересна.

В нашата система темата за парите би била възможно най-интересна.

Особено ако е свързана с това как да ги измислим тия пари.

Само че парите идват и си отиват.

Други неща остават.

Остават спомените, ако ни е добра паметта или не прекаляваме много с алкохола.

Добре, това добре, но със спомени не можем да си купим хляб, а за айфон изобщо да не говорим.

За какво ли пишат мъртвите?

Ад

Всички ще отидем в ада, така де, ако има ад.

Съвсем малка част от нас ще се спасят, а може би никой няма да успее.

В случай, че няма ад, ние сме в ада.

Адът, сам по себе си, е интересна концепция.

Бил си лош и те наказват, колкото по-лош, толкова по-дълго и толкова по-големи наказания.

А като деца, когато бяхме лоши, Дядо Коледа просто не ни подаряваше подарък, но за нас това си бе ад.

Трябва да изпитваме любов и съзидателност и да имаме куп други положителни качества, които нека бъдем честни – нямаме.

Ако съществува ада, всички ще отидем в него.

Какъв е смисъла на рая в случая, не знам.

Никой няма да отиде там, може би след време, след като му изтече наказанието...

Трябва да бъдем добри, за да не отидем в ада.

Но толкова хора са зли, че е невъзможно да не ги мразиш.

А омразата е лошо нещо.

Би следвало да обръщаме и другата си буза и да даваме втората си риза, но не го правим.

По-скоро сме око за око, а често око за глава.

А втората си риза не даваме, понеже тя много добре ни стои с един чифт дънки и я обличаме като ходим на разни места.

Не е лесно да бъдеш добър.

Това не означава, че всички сме зли, о не.

Смятам, някои сме по-зли от други.

Добре е да има място, където да се наказват лошите хора, но смятайки че всички сме малко или много зли, това място не ни се струва вече толкова добра идея.

Редно е, може би, да има гласуване - за и против ада, гласовете ще се преброят, за да е ясно.

Също така ще е добре да се знае кой отива в ада, за колко време и какво ще се случва точно там.

Така всичко ще е ясно и ще бъде решено по един демократичен начин, а за демокрацията само хубави неща знаем...