Нормален

Всичко в живота ми се разви нормално.
Майка ми казва, че съм се родил нормално.
Детството си не помня, но са ми казвали, че е било нормално.
Като всяко нормално дете започнах да ходя на училище.
Получавах оценки „добър“, но за мен това означаваше „нормален“.
И това ми харесваше.

Аз всъщност винаги съм искал да съм нормален.
Изучих се нормално.
И бе нормално да запиша университет.
Ожених се, родиха ми се нормални деца.
Започнах нормална работа.
Получавах редовно и нормално заплащане.

Днес съм на 67 години.
Разбрах, че цял живот съм бил повече от нормален.
Аз бях определението в речника за тази дума.
Срещу израза "нормален човек " стоеше моята снимка.
И дори и да не ме познавате пак не бихте се усъмнили, че съм безкрайно нормален.

Сега, докато пиша това, съм целия в жълта боя.
Стоя гол в стая пълна с котки.
През последните месеци дълбах пода.
Направих изящни улеи, написах "нормален".
Скоро, когато си прережа вените, ако всичко мине по план, кръвта ми ще почете по улеите и ще направи надписа червен.
Не жалете за моята смърт, тя е нормална.