Беше пролетна вечер, аз тъкмо приключвах смяната си в ресторанта, в който работех тогава. А пред него ме чакаха Любимеца и Оптимиста. Тази вечер имахме повод за празник и те бяха нетърпеливи да ме посрещнат. Оптимистът ни бе приготвил подарък и след като му се зарадвахме дружно, тръгнахме из улиците на Тъп град. Градът бе пуст, но ние имахме всичко, от което се нуждаехме - нас самите. По някое време решихме да се подкрепим с по някоя закуска, затова отидохме до единственото отворено място по това време на нощта - автогарата. Малко по-късно всеки дъвчеше избраната от него закуска, когато Оптимистът предложи:
- Да вземем боза?
Останалите се възпротивихме на идеята, незнайно защо, може би, защото Оптимистът нямаше пари и "да вземем" означаваше "вземете". Но Оптимистът не приемаше "не" за отговор и през годините не бях срещал човек, който да е успявал да му откаже нещо, така че ние склонихме. Събрахме 70ст. за 1 голяма боза, както бе отбелязано на ценоразписа над закусвалнята. Оптимиста взе парите и отиде до гишето пред нас.
- Една голяма боза - каза той, държейки парите в ръката си.
- 90 ст. - каза сухо продавачката.
По това време ние вече бяхме безкрайно бавни във всяко отношение, така че Оптимистът се обърна бавно към нас и каза:
- 90 ст. е!
След което остана с гръб към гишето, с поглед вперен в нас, чакащ решение. Продавачката на свой ред също чакаше нашето решение, за да може след него спокойно да се завърне към удобния стол, от който бе станала заради нас. След дълго дълго взиране в ценоразписа видях, че малката боза е 30ст.
- Купи 2 малки! - отсякох аз, сякаш съм решил сложен алгоритъм.
Продавачката се изнервяше все повече и повече с всяка следваща секунда прекарана права, гледаше все по-злобно докато правехме всички логически връзки и сметки в главите си. Оптимистът, който не бе напускал мястото си, се обърна пак към гишето и сякаш тъкмо е дошъл каза:
- 2 малки бози.
- 80 ст. - отново леден отговор.
- 80 ст. Е! - каза след продавачката Оптимиста.
Тук нашата реакция едва ли е била тиха и спокойна, бозата все не ни бе по джоба, така че предполагам сме избухнали в смях, още повече, че получаваме информация за цената от Оптимиста, въпреки че ние сме достатъчно близко до гишето, за да чуем и сами. В този момент Любимецът и аз се бяхме отказали от скъпата боза, но Оптимистът не можеше да приеме поражение, не и след като бе толкова близо да целта. Отново имахме абсолютно нелогични спорове за допълнителните 20ст., въпреки че не само парите не бяха много, а и знаехме, че няма начин да спечелим спора. След като получи парите, Оптимистът тръгна отново към гишето и с изумителния си талант да изглежда сякаш идва за пръв път каза:
- Една голяма боза!
Продавачката взе парите, извади една голяма боза от хладилника, остави я на плоскостта пред нея и се обърна с гръб на път към стола. Оптимистът, който следваше да се нахвърли на бозата, започна да прибира нещо в портмонето си. През това време единствено аз бях хвърлил поглед на бозата и видях как тя бавно се плъзна от плоскостта, на която бе оставена и се пръсна на пода в закусвалнята. Целият под бе в боза, а навсякъде по стените имаше едри капки. Продавачката бе бясна, с видим неприязън се зае да чисти. Тя не беше видяла какво бе станало, така че според нея ние бяхме спукали умишлено бозата, просто за да ѝ направим мръсно. Оптимистът от своя страна не бе получил боза, така че се опитваше да получи такава, този път без пари. Продавачката му крещеше, докато той съвсем мудно й обясняваше, че бе дал пари, а не бе получил боза. Но тя бе непреклонна, този спор продължи доста време. Накрая Оптимистът се отказа, върна се при нас и отново взе да ни убеждава да купим боза. Сега и аз бях решен, че ние трябва да имаме боза, затова без да навлизам в спорове, дадох парите. Тези пари си струваха напълно, защото Оптимистът въпреки всичко, което се бе случило преди по-малко от минута, отново отиде като за първи път до гишето и съвсем любезно каза:
- Една голяма боза!
Този път всичко бе успешно, Оптимистът остави бозата в средата на масата, на която стояхме с Любимеца и каза гордо:
- Имаме я!
Ние почти не пихме от бозата, но я имахме и това ни бе достатъчно.
(част от книгата "ДРАМЕДИЯ")
Няма коментари:
Публикуване на коментар