Този разказ не е за вас

Вървя към кафе машината, в джоба ми има 50 стотинки - последните ми пари.
Мисля си, че ми се иска да имам повече пари, не зная какво ще ги правя, сега ми е нужно само кафе.
И пак се замислям и вече съм щастлив, че имам поне тях, за да мога да си взема кафе.
Изваждам парите от джоба си и аха да ги пъхна в нея, виждам, че някой вече е сложил 50 стотинки, оглеждам се, изчаквам, наоколо няма никой.
"Парите, които исках", мисля си.
Натискам копчето за кафе, докато чакам то да се приготви, зад мен някой е дошъл и чака своя ред за кафе машината.
Взимам си кафето, пускам последните си 50 стотинки и тръгвам.
Човекът ме изгледа странно и искаше да ми каже нещо, но аз тръгнах твърде бързо.
Сигурно му беше любопитно защо съм го направил.
А ако знаеше, че това са последните ми пари?
Когато разказах тази история, ме попитаха защо.
- Не трябва да взимаш от света повече, от колкото ти е нужно.- смотолевих аз, но отговорът не бе достатъчно ясен, а и аз самият не се разбрах много.