Гръбначно изкривяване на мисълта

Ново начало.
Едно по-добро начало.
И вероятно един по-добър край.
Макар едното да не предполага за другото.
Няма обещания за каквото и да е.
Такъв е животът.
Такъв е светът.
Пък и ние не заслужаваме обещания.
Нищо не заслужаваме.
Но всичко ни се случва.
Или почти.
Искаме да ни се случват само хубави неща.
А те не винаги се случват, поне не всички.
Понякога се случват и не хубави неща.
Тогава е съвсем неприятно.
Не само че не са се случили хубавите, ами сега и лоши.
Защо ни наказва така светът?
Какво сме му направили?
Не зная.
Светът може би знае.
Но дали ще разкрие защо ни се случва това или онова, хубаво или лошо, не зная.
Вероятно не.
Защото светът не говори.
А може би говори, но не сме настроени към неговата честота, така че не знаем какво казва.
Остава на нас да определим защо ни се случват нещата.
Когато са неприятни, не сме ги заслужили с нищо, та ние сме добри хора.
А когато са приятни е точно, защото сме си ги заслужили.
Светът вижда нашата доброта и т.н. и ни поощрява.
Заслужаваме си награда за добро поведение, правилна мисъл и изправена стойка.
Защото такива неща като изправената стойка също са важни.