Както и да е

Както и да е.
За доста неща – както и да е.
Защо има нужда да се мисли за много неща?

Искам да мисля само за хубави неща.
Така може само хубави неща да ми се случват.
Мисля, че има такава теория.
Би било добре.
Но е трудно да си мислиш само за хубави неща.
Особено  след като съществуват толкова много неприятни хора, които бъркат в мозъка ти.
Та именно те развалят добрата ти мисъл.
А когато те не се намират, това без проблем вършим и ние.
Ей така, защото си луд ако мислиш само за хубави неща.
Така ти казват, нещо си мръднал.
Наистина ще си мръднал, ако си вечно в добро настроение, вечно усмихнат...
Ще си мръднал от обикновения свят... за обикновения човек.
Но има ли смисъл да живеем в обикновения свят?
Нека го запазим за обикновените.
Нека обикновеността бъде само за тези, които имат нужда от нея.
Нека заживеем необикновено в обикновения свят, за да изглеждаме необичайно в обичайността.
Нека сме мръднали, защото може би точно това изместване ще смени ъгъла, от който гледаме света към една по-добра гледна точка.
Може би.
Всъщност, както и да е.