Ад

Всички ще отидем в ада, така де, ако има ад.

Съвсем малка част от нас ще се спасят, а може би никой няма да успее.

В случай, че няма ад, ние сме в ада.

Адът, сам по себе си, е интересна концепция.

Бил си лош и те наказват, колкото по-лош, толкова по-дълго и толкова по-големи наказания.

А като деца, когато бяхме лоши, Дядо Коледа просто не ни подаряваше подарък, но за нас това си бе ад.

Трябва да изпитваме любов и съзидателност и да имаме куп други положителни качества, които нека бъдем честни – нямаме.

Ако съществува ада, всички ще отидем в него.

Какъв е смисъла на рая в случая, не знам.

Никой няма да отиде там, може би след време, след като му изтече наказанието...

Трябва да бъдем добри, за да не отидем в ада.

Но толкова хора са зли, че е невъзможно да не ги мразиш.

А омразата е лошо нещо.

Би следвало да обръщаме и другата си буза и да даваме втората си риза, но не го правим.

По-скоро сме око за око, а често око за глава.

А втората си риза не даваме, понеже тя много добре ни стои с един чифт дънки и я обличаме като ходим на разни места.

Не е лесно да бъдеш добър.

Това не означава, че всички сме зли, о не.

Смятам, някои сме по-зли от други.

Добре е да има място, където да се наказват лошите хора, но смятайки че всички сме малко или много зли, това място не ни се струва вече толкова добра идея.

Редно е, може би, да има гласуване - за и против ада, гласовете ще се преброят, за да е ясно.

Също така ще е добре да се знае кой отива в ада, за колко време и какво ще се случва точно там.

Така всичко ще е ясно и ще бъде решено по един демократичен начин, а за демокрацията само хубави неща знаем...