Разказ за малкия човек е твърде малко, според самия него, той би искал да се напише ода или цял роман в негова чест и неговите характерни черти да бъдат разтегнати, умножени и да им бъде дадено голямо, дори интернационално значение. Защото малкият човек гледа на света от възможно най-голямата височина- неговата собствена и дори тя да е твърде ниско, той почти никога не би признал.
Важно е за малкия човек да се чувства голям, той често има набор от истории, предварително подредени и съхранени с годините. Малките истории на малкия човек биват разказвани многократно и след всеки разказ бива добавен по още един грандиозен момент, който става неотлъчна част при следващото разказване. Така тези истории търпят градация и една, единствена история се хиперболизира многократно. Разбира се, редно е! Не бихме могли да се сърдим на малкия човек, той е също като нас - малък. И ние имаме малки истории, които смятаме за значими. Един голям човек никога не би се възприел като такъв, така че всички оставаме малки.
Понякога, когато звъниш на малкия човек, той казва:
- Имам работа, не мога.
Тук често обикновени ежедневни дейности се превръщат в работа, а когато едно нещо е работа, то е важно.
Малкият човек има теория за всичко, разбира от всичко и няма тема, която да не е в компетенцията му, а ако се намери, тя е маловажна и не заслужава ничие внимание.
Малкият човек има много приятели, на всички той е вършил много услуги и те са му задължени. Много от тези приятели са успели в живота, именно благодарение на неговата подкрепа и помощ. Добре, че малкият човек е отворил очите на някои, иначе те още биха се лутали.
Малкият човек е бил на много места, видял е голяма част от света, контактувал е с много хора, от него винаги можеш да получиш информация, съвет и наставление.
Ние малките хора имаме нужда да бъдем важни, да бъдем песъчинка от плажа, това осмисля живота ни, дава ни малката височина, от която имаме нужда, за да продължим да съществуваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар