Тема за писане

Трудно е да се намери тема за писане.

Трудно е, защото по повечето теми вече е писано.

Това не би спряло женските списания да бълват думи като машини по теми, по които всеки е чел по нещо.

Но какъв би бил смисъла да се пише, ако не може да се добави нещо ново.

Старото, написано с нови думи, подредени малко по-различно, но имащи сходни със старите идеи, не носят нищо. Нищо ново.

Разбира се, информацията е стара само за тези, които вече са минали през нея, за останалите си е нова.

Основната тема винаги е била живота.

Всички теми водят към тази.

Ние живеем и това е в основата на нашите интереси.

Живеем по различни начини и вярваме в различни неща, но живеем.

Това е общото ни.

Всички теми са за живота, за различни негови аспекти.

Избираш си в какво да вярваш, какво да те интересува и разбираш, че има още много хора като теб.

Това е добре, човек има нужда да се чувства част от нещо, нещо по-голямо от него.

Освен това, когато намериш хора със сходни интереси и сходен начин на мислене, се чувстваш по-добре.

Ако разсъждаваш напълно различно от всички е много възможно да се чувстваш непълноценен или че не си за този свят.

Тогава всички грешат, защото не е нормално ти да грешиш.

Хората с противоположно мислене са напълно грешни, те са нелепи и се чудим как някой може да разсъждава по този начин.

Може би това е темата на това, което пиша. А може би не е.

Темата си остава живота, понеже каквото и да напиша след това се отнася за живота.

Така не мога да изляза от темата.

Вероятно неживите пишат за смъртта и тя е тяхната основна тема.

Но тези неща ще прочетем след време.

И тук някой би възкликнал „що за глупост”.

Чрез по-горното си изречение споделям идеята си за живот след смъртта.

Това би се сторило особено глупаво на много хора.

Но е смешно.

Смешно е как смятаме, че знаем нещо, каквото и да е, особено за живота.

Не можем да сме сигурни за нищо, но сме склонни да си правим изводи за това и онова.

Така някой е глупав, друг е по-глупав, а друг можем да поздравим, защото разсъждава „правилно”.

Отново се отплеснах.

Темата за живота е твърде обширна.

Затова и е добре да се задават по-малки теми, по-конкретни.

Как да свалим 2 килограма.

Как да направим еди какви си пари за еди колко си време.

Тази тема би била интересна.

В нашата система темата за парите би била възможно най-интересна.

Особено ако е свързана с това как да ги измислим тия пари.

Само че парите идват и си отиват.

Други неща остават.

Остават спомените, ако ни е добра паметта или не прекаляваме много с алкохола.

Добре, това добре, но със спомени не можем да си купим хляб, а за айфон изобщо да не говорим.

За какво ли пишат мъртвите?