Бъдеще

Кой ли знае какво ще е бъдещето му? Тези, които са ходили на врачка вероятно знаят, ако врачката е била добра. Все пак знаят само основни неща, които ще се случат, но мисля че това разваля изненадата от бъдещето. А то трябва да е изненадващо, да не знаеш какво те чака, за да не може да се подготвиш за него и да продължиш да бъркаш и да се проваляш. От провалите човек учи много повече от успехите, това не е само мое твърдение, така че би следвало да е вярно или поне повече вярно, отколкото не. Не знаем какво ще е бъдещето ни и по-добре, защо ни е да знаем кога какво ще ни заболи и кога нещо хубаво ще се случи съвсем ненадейно. Нека оставим тези неща да се случват, когато те намерят за добре, а ние неподготвени пак да сбъркаме нещо. Няма нужда човек да не бърка, всички бъркаме, не всички си признаваме, но затова е измислен смеха, за да се смееш на грешките си, на тези на другите и най-много на тези, които смятат, че не бъркат, те са най-забавни. А бъдещето носи какви ли не неща, за някои то ще е така мечтано, а за други съвсем не. Но това е ясно и това, че го изтъквам съвсем не подчертава гънките на моя мозък, по-скоро е дървена философия, за която ще бъда упрекнат. Нека ме упрекват, аз съм свикнал, всеки ден се упреквам, та още един упрек не би ми навредил кой знае колко. Добре е човек да се упреква, но най-добре е да не се упреква за всичко, това обаче още не съм го постигнал, та като го направя ще споделя опита си, за да знаете и вие. Хората споделят своя опит непрестанно, пишат книги, заглавията им са различни, но в общи линии всички те казват „така се живее” и който съвсем не знае как се живее, взима си книгата, чете и вече научава. Други книги гласят как да променим живота си за 2 часа на ден, следват тези за 20мин. на ден и очаквам да се появят съвсем скоро и тези за 2мин. на ден, че да си купя и аз една, тъй като не ми се изразходват повече от 2 минути, за да променя живота си. Други книги предпочитам аз, да чета и да въздъхвам „ех”, понеже и аз искам такива неща да преживея като в книгата, обаче те са се случили на друг и аз само въздъхвам. И други въздъхват, но по други работи, те не ме интересуват, нека си въздъхват по каквото си искат. Само че аз пак се отплеснах, исках да говоря за бъдещето, а то съвсем избяга като тема на моите разсъждения, колкото и слаби и клиширани да бъдат. Клиширани са, понеже много хора са живели преди мен и са имали на разположение цял живот да мислят за бъдещето и са измислили доста прилични неща, та за мен не е останало какво ново да кажа. Но моето бъдеще вероятно се различава от тяхното, така че редно е за в бъдеще да измисля други обосновки на бъдещето, но това ще станe в един бъдещ мой период. Можеше да се случи и сега, понеже сега е било бъдеще преди време, но сега си е сега и се случва в момента, така че аз съвсем не го възприемам така.