Под въпрос

Едно от посланията, които ни оставя Джордж Карлин е: " Децата трябва да бъдат учени да поставят под въпрос всичко, да поставят под въпрос всичко, което четат и всичко, което чуят".
Достоверната информация идва от достоверен източник. Този източник е авторитетна фигура. Първите авторитетни фигури са нашите родители. От тях научаваме първите неща, които знаем за света и живота. Когато сме деца ние сме любознателни и любопитни, задаваме въпроси за всичко. Когато обаче се опитваме да спорим с родителите ни, срещаме първата трудност "мама/татко винаги е прав/а". Липсата ни на адекватни аргументи, ни лишава от правото да можем да спорим с тях. След време приемаме, че те винаги са прави и не оспорваме думите им. Това става в една друга възраст, когато разбираме, че те не са били прави за всичко. Но до този период, ние сме научили голяма част от нещата, които знаем, благодарение на тях. Проблемът е, че те не могат да ни научат на повече от каквото знаят и още по-големият проблем е, че ни научават на нещата, на които те са научени. Първичните ни знания са сходни с техните, нашите знания са продукт на техните, техните продукт на техните родители и т.н.. Но знанията за света им в голяма степен не са правилни, те са научени да живеят по определен начин, да следват определени правила и режим. Трябва да се стремиш към едни неща и да правиш други, защото "така трябва". Когато приемаш един човек за авторитетна фигура, приемаш, че знае или е наясно повече от теб. Това е заблуда, макар и авторитетните фигури да могат да убеждават в правотата си, благодарение на години практика в тази система, тя често не е правилна. 
Родителите ни могат да ни научат само на нещата, които знаят или които смятат, че знаят. Не трябва да ги обвиняваме ако се опитват да ни наложат определен стандарт или начин на живот. На тях това им е внушено за правилно и те предават щафетата.
Следващите авторитетни фигури в живота ни са учителите в училище. Макар и училището да има за цел да даде определено количество знание и обща култура, то разрушава повече, отколкото гради. В училището учим информация, която някой е определил за нужна. Това, което училището убива най-много е личността. Правото на лично мнение не се зачита, отличният ученик е този, който е повторил най-добре урока, който му е предаден. Урокът, който няма за цел да развие човек, а да натъпче главата му с факти.
Най-популярната заблуда сред хората на средна възраст е телевизията. Те приемат всичко, което чуят по новините за чиста монета - "щом там го казват, значи трябва да е така". Но новините имат своята сила, а силата е власт, всяка власт се управлява от някого, щом има власт има и хора, които искат да я ползват в своя полза. Така всичко се изопачава, за да внуши определена идея на хората - "този е добър, този лош". Новините, също така, са избирателна информация, тоест те решават какво да научим и какво не. А дали всъщност научаваме нещо и до каква степен то се доближава до истината?
Информацията, която приемаме не би трябвало да идва само от един източник. Всяка информация, преди да се съгласим с нея или да я отречем, трябва да се проверява, сверява, за да можем да добием най-ясна представа какво е истина и какво не. Би трябвало сами да определяме кое твърдение е вярно и кое не. Но сме мързеливи, малко хора биха се хванали да търсят информация за всичко, което чуват, четат и "знаят". Това изглежда като много работа и затова и не я вършим или не я вършим както трябва. На това разчитат тези, които ни дават информацията и ни манипулират, чрез нея, разчитат, че сме твърде мързеливи да търсим и са прави, мързеливи сме.
Колко хора в света са религиозни или атеисти? Колко от атеистите са чели някоя религиозна книга? Вероятно много малка част от тях, звучи логично, защо да четеш нещо, което не те интересува. Голяма част от атеистите избират да не вярват в религията без да са чели нищо по въпроса. Слушали са тълкуванията на една или друга авторитетна фигура, извадени пасажи от тук и от там. Но това не е цялата информация. А колко религиозни хора са чели или интересували от книги противопоставящи се на религиозните? Когато търсим информация, която да потвърждава само тази, която знаем в момента няма да имаме реална представа. Не е задължително религиозните да станат атеисти или обратното. Но е възможно нещата да са много по-свързани, от колкото смятаме. 
Израствайки в едно общество ние ставаме част от него. Обществото е такова, каквото е и има за цел да ни направи част от себе си. То спазва определени закони, правила и има собствена парадигма. То създава себеподобни, клонинги, хора, които следват един и същ модел на живот и се стремят към едни и същи неща. Много неща приемаме без да сме ги оспорили. Много хора казват, че едно нещо е такова, защото не може да бъде другояче. Смятам, че това е напълно погрешно. Нещата могат да бъдат различни, всъщност нещата са били различни и сега са различни, в сравнение с преди и ще са различни в бъдеще. Един ден, години от сега, хората ще си задават въпроса "Как може да са били толкова глупави?" и колкото повече търсим и се стремим към разрушаване на вредните парадигми, толкова по-бързо това време ще настъпи. Преди време са смятали, че земята е в центъра на галактиката, защо да не се смята така, има планета, ние сме на нея, логично е да сметнем, че след като ние сме си най-важни, нашето място в галактиката е най-значимо. Днес знаем, че това не е така и логиката да бъде така не се базира на никакви реални данни.
Това, че обществото ни е такова, не означава, че трябва да бъде такова. Това, че една система работи, не означава, че е най-ефективната възможна такава. Ако беше така, нямаше да има толкова нещастни хора, нямаше да има хора, които се чувстват непълноценни, неоценени и т.н. Защо 1% от цялото общество притежава 96% от всички пари в света? 
Усложняваме живота си, вместо да го опростяваме. Сентенцията гласи, че гениалността се крие в простотата. Защо дълбаем там, където няма смисъл да се дълбае? Защо хората с много пари и власт се борят за повече пари и повече власт? Защо ни е да имаме повече, отколкото се нуждаем?
Обществото се опитва да ни втълпи кое е правилно и кое не. Но всъщност правилно и неправилно са абстрактни понятия. Ако  сториш зло някому е неправилно, това е ясно. Но обществото ни кара да смятаме, че определен начин на живот е правилен, а друг грешен. Директно или не ни се втълпява на къде да вървим и какво да правим. Щом едно нещо е правилно за едни, следва ли да е правилно за всички? 
Всичко е система и системата има нужда от хора, които да я поддържат жива. Хората са тези, които се движат по определените от системата пътеки, ако престанем да следваме тези пътеки, системата ще изчезне. 
Това, което не ни учат в училище е емпатия, разбиране, приемане. Креативността не се тачи. Учат ни на модел на поведение, как да бъдем част от системата. Защото системата има нужда от хора, за да продължи да съществува и малкият процент хора да бъде начело на голямата тълпа от вкарани в определени рамки мозъци.