Автопортрет

                                                                    Аз:
Казвам се както се казват много хора, но ми викат, както на не много други.
Роден и израснал в Тъп град, но се чувствам гражданин на света.
Млад съм.В сравнение със света съм много млад.
Стар съм. В сравнение с други неща, хора и сгради, съм стар, стар, овехтял.

Интелигентен съм понякога, друг път съм съвсем глупав.

Пуша и пия, но нямам вредни навици.

                                                     Физическо описание:
Красив съм, майка ми ми каза, а на нея знам, че мога да вярвам.

Без коса, ушите ми изглеждат твърде големи. С коса изглеждат твърде малки.

Лявата част на брадата ми расте различно от дясната .

Имам косми, следователно мъж съм, имам и косми, където другите нямат, следователно уникален съм.
По-висок съм от някой хора и предмети, от други- не.
Силен съм, от години нося на гръб голяма торба с глупост, събирана от хората.

                                                                    Възгледи:
Много неща разбирам, по-малко приемам.

Не се грижа за себе си, оставям света да се грижи за мен.

Не харесвам хората, обичам ги, а то е различно едно от друго, да обичаш е съвсем лесно, а да харесваш много трудно.

Не обичам шума, пречи на шума в главата ми.

Не гледам всичко,че виждам много.

Не вярвам на никого, на себе си също.

Често се шегувам с хората, а те си мислят че ги обиждам, те често ме обиждат, аз смятам, че се шегуват.

                                                                  Самооткрития:
Остарявам бързо, като навърших 18 години, духнах свещите на тортата и станах на 40, така прескачах много години и сега ме е страх да не умра от старост, но не се притеснявам много, понеже още съм на 17.
Не умея да си почивам,а когато реша да го направя върша повече работа от обикновено.
Понякога се притеснявам, че не живея, а просто съществувам.

                                                                      Извод:
Несподелен.