Старият прошляк

Старият прошляк беше стар, никой не го помни като млад, затова може да заключим, че винаги е бил стар.

Старият прошляк имаше побеляла коса, къде уредяла къде не, никога сресана, никога напълно чиста.

Старият прошляк не беше и никога не е бил бездомен и никога не е бил съвсем беден.
Старият прошляк имаше брада, тя винаги стоеше на лицето му, понякога ставаше малко по-дълга, но никога по-къса.

Всички познаваха стария прошляк, но той не познаваше никой.

Старият прошляк винаги беше пиян или поне винаги изглеждаше пиян, никой не бе разговарял с него, когато е трезвен, така че той трезвен не съществуваше и бе неразпознаваем.

Старият прошляк имаше стари истории за ранните му години, никой не вярваше на тези истории, защото никой не вярваше, че той някога е бил млад.

Старият прошляк се роди и преди да се усети остаря, младостта му се изниза толкова бързо, че дори той започна да се съмнява в нейното съществуване.

Старият прошляк бе навсякъде, него винаги можеш да го срещнеш на улицата и той винаги е там, където отиваш.

Старият прошляк бе добър слушател, на него можеш да кажеш всичко без да очакваш отговор или критика.

Старият прошляк се усмихваше често, макар никой да не виждаше причина да го прави.
Всички обичаха стария прошляк, но никой не го уважаваше. Той знаеше това, но не се сърдеше, защото и той не уважаваше себе си.

Един ден старият прошляк умря, умря неочаквано и бе забравен бързо, защото точно в този момент се роди друг стар прошляк, затова и той днес не липсва на никого.