Често мислите ни водят към неща, към които може би не желаем.
Но какво да
ги правим - мисли.
Не можем да
се спасим от тях.
Те ни контролират, а не ние тях.
Макар че
можем.
Можем, но
друг е въпроса до колко го правим.
Колко често
си казваме „няма да мисля за това” и не мислим.
Трудно.
Защото мислите
ни, подобно на мухи, се връщат отново и отново.
Досадни и
нежелани.
Нямаме контрол
над тях, поне не пълен.
А като сложим
и тези мисли, които са ни натикани от някъде, нещата се задълбочават.
Замисляте ли
се защо имате определено мнение за каквото и да е?
Ние хората
имаме мнение за почти всичко.
Но разбираме
от твърде малко.
Още повече,
че разбираме твърде малко от твърде малко неща.
Замисляте ли
се, кажете, за колко неща имаме позитивно или отрицателно мнение, без да сме
направили необходимите проучвания и анализи?
Тук един
истински българин би възкликнал: „на мен не ми трябва да изследвам еди какво
си, за да знам, че е...”
Милите българи,
колко сме глупави.
Впрочем всички
нации са глупави, така де, хора сме.
Но пък
българите имаме такива подходящи изрази за подобни твърдения.
Стига толкова
за нас, колкото и да не ни се иска, не сме толкова важни.
Но всички
хора имаме мнение.
Как е
възможно?
Не мога да си
обясня.
Осъзнавам собствената
си глупост, както и вашата, разбира се.
И въпреки
всичко, това е сякаш нещо отделно от мен, нещо не мое.
Нещо ваше,
нещо, което вие правите и ме дразните.
Дразните ме,
защото сте глупави.
Дразня се, че
и аз съм глупав.
Ако бях
по-глупав, нямаше да осъзнавам колко глупав съм всъщност.
Това е и
формулата на щастливия човек.
Има ли
извънземни?
Да?
Не?
Отговорът е
много прост: вие сте глупави.
Който и
отговор да изберете би бил глупав.
Защото не
знаете.
Предполагате,
но все пак...
Малцина знаят.
Логично е да
предположим, че поради огромния размер на вселената, е повече от вероятно да има
множество разумни същества.
Много по-разумни
от вас и мен, най-вече от вас.
Умишлено се
заяждам с вас.
Защото така
се заяждам с мен самия.
И защото ако
не ви настъпя по големия пръст, може би няма да разберете, че го имате.
Защото сте
глупави.
Ми тя глупостта ходи по хората, че да не би да е решила да ходи по гората. =) Но ти да не би да си взел да и се връзваш? Ей, ще си останеш с по без нерви, ако тръгнеш да се връзваш на всяка глупост и няма значение дали е глупост лично производство (добрият сам-направ) или е глупост чуждо производство. Даже и ако е от онези глупости, създадени за масово потребление, пак не е хубаво да и се връзваш.
ОтговорИзтриванеВсе пак то нали всеки се опитва да мисли със собствената си глава? Е, поне колкото може. И ако има и с какво да мисли, дори понякога успява да измисли нещо. Което си е напредък.
Пък ако успее и да мисли критично и да анализира, а не сляпо да повтаря нещо си там, даже без да се усеща как повтаря сляпо чужди думи... Ехе... Но това е трудно постижимо за мнозина. Не са научени. Интелектът не е ценен за тях. И за образователната ни система не е ценен. Тя, образователната ни система, произвеждаме папагали, масово ги произвежда. В най-добрия случай папагалстват учебника. В най-лошия, са като развалена, надраскана грамофонна плоча и възпроизвеждат учебника така, че скрибуцането е ужасно. Папагалът, както и да се е научил да повтаря, няма логическо мислене- образователната система не цели да го развива.
Така че не се притеснявай, ако откриеш, че си заобиколен от папагали с мнение. Спомни си Мейо и каквото там още се сетиш за конформизма. Всичко е наред. И сме добре. Ама ше се оправиме. =)
А ти пишеш хубаво. Ще наминавам да ти чета блога.
Поздрави,
Боянова
=)