Тема за писане

Трудно е да се намери тема за писане.

Трудно е, защото по повечето теми вече е писано.

Това не би спряло женските списания да бълват думи като машини по теми, по които всеки е чел по нещо.

Но какъв би бил смисъла да се пише, ако не може да се добави нещо ново.

Старото, написано с нови думи, подредени малко по-различно, но имащи сходни със старите идеи, не носят нищо. Нищо ново.

Разбира се, информацията е стара само за тези, които вече са минали през нея, за останалите си е нова.

Основната тема винаги е била живота.

Всички теми водят към тази.

Ние живеем и това е в основата на нашите интереси.

Живеем по различни начини и вярваме в различни неща, но живеем.

Това е общото ни.

Всички теми са за живота, за различни негови аспекти.

Избираш си в какво да вярваш, какво да те интересува и разбираш, че има още много хора като теб.

Това е добре, човек има нужда да се чувства част от нещо, нещо по-голямо от него.

Освен това, когато намериш хора със сходни интереси и сходен начин на мислене, се чувстваш по-добре.

Ако разсъждаваш напълно различно от всички е много възможно да се чувстваш непълноценен или че не си за този свят.

Тогава всички грешат, защото не е нормално ти да грешиш.

Хората с противоположно мислене са напълно грешни, те са нелепи и се чудим как някой може да разсъждава по този начин.

Може би това е темата на това, което пиша. А може би не е.

Темата си остава живота, понеже каквото и да напиша след това се отнася за живота.

Така не мога да изляза от темата.

Вероятно неживите пишат за смъртта и тя е тяхната основна тема.

Но тези неща ще прочетем след време.

И тук някой би възкликнал „що за глупост”.

Чрез по-горното си изречение споделям идеята си за живот след смъртта.

Това би се сторило особено глупаво на много хора.

Но е смешно.

Смешно е как смятаме, че знаем нещо, каквото и да е, особено за живота.

Не можем да сме сигурни за нищо, но сме склонни да си правим изводи за това и онова.

Така някой е глупав, друг е по-глупав, а друг можем да поздравим, защото разсъждава „правилно”.

Отново се отплеснах.

Темата за живота е твърде обширна.

Затова и е добре да се задават по-малки теми, по-конкретни.

Как да свалим 2 килограма.

Как да направим еди какви си пари за еди колко си време.

Тази тема би била интересна.

В нашата система темата за парите би била възможно най-интересна.

Особено ако е свързана с това как да ги измислим тия пари.

Само че парите идват и си отиват.

Други неща остават.

Остават спомените, ако ни е добра паметта или не прекаляваме много с алкохола.

Добре, това добре, но със спомени не можем да си купим хляб, а за айфон изобщо да не говорим.

За какво ли пишат мъртвите?

Ад

Всички ще отидем в ада, така де, ако има ад.

Съвсем малка част от нас ще се спасят, а може би никой няма да успее.

В случай, че няма ад, ние сме в ада.

Адът, сам по себе си, е интересна концепция.

Бил си лош и те наказват, колкото по-лош, толкова по-дълго и толкова по-големи наказания.

А като деца, когато бяхме лоши, Дядо Коледа просто не ни подаряваше подарък, но за нас това си бе ад.

Трябва да изпитваме любов и съзидателност и да имаме куп други положителни качества, които нека бъдем честни – нямаме.

Ако съществува ада, всички ще отидем в него.

Какъв е смисъла на рая в случая, не знам.

Никой няма да отиде там, може би след време, след като му изтече наказанието...

Трябва да бъдем добри, за да не отидем в ада.

Но толкова хора са зли, че е невъзможно да не ги мразиш.

А омразата е лошо нещо.

Би следвало да обръщаме и другата си буза и да даваме втората си риза, но не го правим.

По-скоро сме око за око, а често око за глава.

А втората си риза не даваме, понеже тя много добре ни стои с един чифт дънки и я обличаме като ходим на разни места.

Не е лесно да бъдеш добър.

Това не означава, че всички сме зли, о не.

Смятам, някои сме по-зли от други.

Добре е да има място, където да се наказват лошите хора, но смятайки че всички сме малко или много зли, това място не ни се струва вече толкова добра идея.

Редно е, може би, да има гласуване - за и против ада, гласовете ще се преброят, за да е ясно.

Също така ще е добре да се знае кой отива в ада, за колко време и какво ще се случва точно там.

Така всичко ще е ясно и ще бъде решено по един демократичен начин, а за демокрацията само хубави неща знаем...