Светът е интересно място. И колкото повече го разбираме,
толкова повече осъзнаваме колко малко знаем за него. Всичко е тясно свързано. Не
е нужно да знаем точно как, за да знаем, че е така. Именно неразбирането за
света, го прави интересен. Вероятно нямаше да ни е толкова интересно ако
знаехме всичко.
Интересно как в природата има баланс, струва ми се, само
ние хората го разваляме. Но може и да сме част от него, тъй като сме част от
природата. Може би живеем изцяло погрешно. И вероятно го знаем, но не го
осъзнаваме. Защото ако го осъзнавахме, щяхме да го променим. Може би човек не
вярва в себе си, не е уверен и вероятно някой работи, за да продължи да е
неуверен. Вероятно в нас са заложени инстинкти, които не проявяваме.
Откъснали сме се от природата, а сме част от нея. Живеем в
бетонни кутии, обградени от неща с прави ъгли и гладък под. А природата, живият
организъм, остава скрит от бетонна преграда – нежива материя. Смятаме че
еволюираме, но всъщност вървим назад. Развиваме икономика и кариери, а би
трябвало да развиваме друго. И никой не е щастлив. Живеем на място, където
никой не е доволен от това, което има или което е.
Интересно е, че в най-бедните страни, хората са
най-щастливи. Това показва, че търсим щастие там, където не можем да го намерим. Навярно
малко хора живеят живота, който искат. А за останалите, животът е това, което
им е втълпено, че е. Това, което други са решили, че е.
Страхът сигурно е голям фактор тук. Страхът, че ако не
следваш модела, системата, няма да успееш да се справиш с живота. Защото
системата е измислена от мозъци, а твоят мозък не е достатъчно развит да
измисли нова. Приели сме, че сме нашия мозък, все едно да приемем, че сме
нашия бъбрек или друг орган.
Икономиката не е нещо хубаво. Не се нуждаем от икономика,
тя не е човешко качество. Един ден всички ще умрем и на никого няма да му пука
за икономиката. Кой ни е внушил, че е от значение?
Човекът е същество на навика. Дори да не харесва нещо,
след време свиква с него. Затова работим безсмислени неща и е нужно малко време
да преглътнем това, че не ни носи удовлетворение. Живеем в страх, че няма да се
справим. Няма да оцелеем ако нямаме тази или онази работа. В плен
сме на собствените си илюзии. Тук играят роля завистта, алчността и жаждата за власт. В света има достатъчно за
всички, но нещата не са разпределени по равно. Може би затова имаме мозъци, за
да постигнем баланс. Съвременното общество не е устроено правилно. Тези, които
имат, с течение на времето имат все повече, а тези, които нямат – все по-малко.
Измислили сме парите, но приблизително 90% от всички пари се намират в 1-2% от всички хора. Тук
парите са ресурс. Нима тези, които имат много, се нуждаят от всички? Нима това
прави живота им щастлив?
Грешно живеем живота си. Съобразяваме се с неща, с които
не искаме. Страхуваме от промяна, защото може да
стане по-лошо. Чакаме друг да реши проблемите ни, които зависят изцяло от нас,
от всеки един.
Съвременното общество е една система, която не работи. Система,
която сме изградили ние хората. И никой не е щастлив, защото решенията са
изградени от страх. Когато взимаме решения от любов, вървим в правилна посока. Без
значение къде ни отвеждат решенията, ние се чувстваме добре, защото тяхната
причина е положителна. Страхът ни тласка в друга посока. Под неговия тласък
решаваме не поради това, което искаме, а поради това, което не искаме. Действаме
от страх, с цел защита. А защитата до голяма степен е илюзия.
Цялата система е изградена върху идеята за контрол. Хората
с власт искат да запазят властта си. Хората, които имат контрол върху другите,
искат да запазят контрола си. Ние сме пионки в тяхната голяма игра. Всичко се
следи. Всички имаме лични карти, има данни за нас. Имаме номера, защото не
съществуваш ако нямаш документи. Трябва да имаш документи за това кой си и
какво притежаваш. Да регистрираш всичко, което имаш, за да плащаш данъците му.
Аз нямам нужда от лична карта! Аз не съм документ! Аз не
съм цифричка в някоя база данни!
Но сега това е нормално. Свикваме с всичко. Постепенно всичко
навлиза в живота ни и ние го приемаме. Изградили сме система, която да носи
повече на едни и по-малко на други. Емоции, чувства, усещания – всичко се
заменя с рационалната мисъл. С икономика. Целият свят се е превърнал в един
голям бизнес. Експлоатация на едни хора над други. Икономиката ни прави машини,
материалисти. Всичко е система, не можеш да правиш нищо извън нея. Доброволно сме
се предали и продали на системата.
Защо има толкова много закони? Нима не знаем кое е
правилно и кое не? И защо във всяка държава са различни? Нима не сме еднакви
всички?
Отнасяй се с хората така, както искаш да се отнасят с
теб!
Едно правило, един закон, една морална норма – всичко, от
което имаме нужда.
