Нестандартен хумор

Докато преглеждах записките си попаднах на 11 листа с несвързани изречения, които писах една зима, когато не можех да заспя. Извадих тези, които ме забавляваха най-много и реших да ги споделя.

Интересно е да отбележим, че през 1932г. са се случили изумително неща, за които никой вече не знае.

Тоалетна и тоалет.

Имало едно време трима братя, те имали руси коси като гейове.

- Ела, върни се мисъл.
- Цък. - каза тъпо мисълта.

Пролет и есен са нещо по-различно от лято и зима.

Стих за обувка би бил добра басня.

В понеделник не се случи нещо по-различно от петък, но по-скоро приличаше на сряда сутрин или събота по обед.

Човешкият мозък се дели на ляво и дясно полукълбо. Дясното не харесва лявото, намира го за простовато.

Всичко ще бъде наред докато има предмети като тостера.

Забравих другите думи, редно е да измисля свои. Афтуктирициозиоциоза например е страхотна дума, ще означава човек с прилеп на главата, ще се ползва в медицината.

Когато порасна ще стана дебел, ще стана най-дебелия човек на света - световен рекорд, ех слава, слава.

И всички заживяха дълго и щастливо без камъни в бъбреците, главобол или ушна кал.

Но пък лятото е по-хубаво от зимата, по-топло е и винаги има комари, за да може любителите на комари да им се наслаждават.

А когато е много скучно, операта не променя това.

Ритъм и блус, блус и ритъм.

Думата минзухар е любимата дума на някои дебели жени.

Точка. Изречението започва на обратно, така че трябва да завърши с главна буквА

Поема за смеха се казва, през сълзи и потни очила избърса човекът, който носеше лещи.

Жалко и тъжно, и самотно, и още...

Квартет от трима души.

Железен стълб, мечтаещ да е топола.

Плодовете на труда, които никой не яде, защото са презрели.

Бавно крачещ папагал бе хвърлил око на ястреба преминаващ до лешояда, сокола и още няколко птици.

Баница с късмет и късмет с баница. Паница боб, боб в паница и, разбира се, паница от боб.

Жителите на Бангладеш вероятно преживяват съвсем различни неща от нас.

В опит да намери G точката, Джими успя да намери още много точки с главни букви, с тях написа дума и разбра колко далеч е стигнал.

Добре е да знаем, че колкото и да се стараят, кокер шпаньолите никога не биха достигнали нашия умствен капацитет.

Зелените пеперуди не са така обаятелни както червените, но трябва да се съгласим, че на вкус са почти еднакви.

Птиците винаги отлитат на юг, дори да са решили друго.

Без глас, без струна, дори без червен пипер.

Изкуство,изкусно изкуство и изкуствено изкуство.

И глухи катерици, и валяк, и полярна мечка, и кутии.

А наблизо испанска песен разчупваше главите на немско-говорящите италианци.

И други неща и кораби.

Нищо няма смисъл и смисълът не би имал себе си, но трябва да отбележим, че това изречение не помага особено.

Но нека си говорят хората, те други преди нас са казали всичко, та да няма какво да кажем, а дори да се намери, то не е съществено.

Губене на време

Взех, ей така, да изчислявам колко време съм загубил.
Ами да, десетки часове загубено време и къде ли е сега, мога ли да го намеря?
Настоявам то да бъде намерено и да ми бъде върнато.
Ще си върна поне пет-шест години от живота.
Една две години чакане на автобус и на опашка в магазина, три четири години слушане на ненужни истории и безполезна информация.
И кой знае още колко съм изгубил?
Пълноценното ми време едва ли е повече от няколко години, а другото кой го знае какво е? Решил съм, наемам адвокат и защитавам правото си да ми се върне изгубеното! 
В днешно време можеш за каквото ти падне, да съдиш когото ти падне и да спечелиш. 
Е, аз не искам много, искам си времето. 
Искам си времето и това е, ще се подмладя с пет шест, а кой знае, може и с повече години. 
Това време мога да го използвам за какво ли не, то по право си е мое и ще правя с него каквото си реша.

Повече от колкото съзнанието може да поеме

Какво е искал да каже автора? Нека го каже!
Авторът: Ама не мога така, то е там, помислете.
Читателите: Не, ние трябва да знаем.
Критиците: Авторът казва това и онова, с това той изобличава образа на еди какво си, превръща го в нещо друго и онова запълва целия сюжет.
Авторът: Не, нямах това предвид, въпреки че вашите идеи не са съвсем погрешни.
Критиците: Не виждате ли собственото си произведение, ако не е такова каквото ние го представяме, за нас няма значение.
Авторът: Друго е значението.
Критиците: И все пак е добра комедия.
Авторът: Но то е трагедия.
Критиците: Нима?
Авторът: Ами да!
Читателите: И ние смятахме, че е комедия.
Авторът: Реализъм е.
Критиците: Прекрасна ирония преплетена в трагикомични ситуации...добре е написано.
Авторът: Аз го написах, но не съм го чел.
Критиците: Ами прочетете го, ще се изумите колко добре пишете.
Няколко дни по-късно авторът се самоуби...
Какво ли искаше да каже авторът?

Този разказ не е за вас

Вървя към кафе машината, в джоба ми има 50 стотинки - последните ми пари.
Мисля си, че ми се иска да имам повече пари, не зная какво ще ги правя, сега ми е нужно само кафе.
И пак се замислям и вече съм щастлив, че имам поне тях, за да мога да си взема кафе.
Изваждам парите от джоба си и аха да ги пъхна в нея, виждам, че някой вече е сложил 50 стотинки, оглеждам се, изчаквам, наоколо няма никой.
"Парите, които исках", мисля си.
Натискам копчето за кафе, докато чакам то да се приготви, зад мен някой е дошъл и чака своя ред за кафе машината.
Взимам си кафето, пускам последните си 50 стотинки и тръгвам.
Човекът ме изгледа странно и искаше да ми каже нещо, но аз тръгнах твърде бързо.
Сигурно му беше любопитно защо съм го направил.
А ако знаеше, че това са последните ми пари?
Когато разказах тази история, ме попитаха защо.
- Не трябва да взимаш от света повече, от колкото ти е нужно.- смотолевих аз, но отговорът не бе достатъчно ясен, а и аз самият не се разбрах много.

Смъртта на лястовицата

Лястовицата летеше могъща и величествена.
Тя беше господар във въздуха.
Умееше всякакви лупинги и номера.
Издигаше се високо и се спускаше право надолу, понякога само на сантиметри от земята замахваше с криле, за да не се сблъска с нея.
Един ден лястовицата летя до високия стълб, на който обичаше да каца, за да гледа хората и града.
Когато стигна до върха му откри колко се бе изморила.
С последни сили бе успяла да кацне.
Лястовицата разбра, че е остаряла.
Беше много уморена, не можеше да продължи да лети, трябваше й цял ден почивка.
Лястовицата погледа града и хората, както обикновено.
Не бе минала и минута, когато тя скочи от стълба, разпери криле и се спусна с все сила надолу.
Но този път не размаха крила преди земята, дори не отмести глава...
Малкото птиче тяло се размаза на горещия асфалт, а крилата му продължаваха да бъдат все така разпънати.