Изкусно изкуствено изкуство

С раждането на пластмасовото поколение произлиза нуждата от пластмасова култура, възгледи и дори изкуство. Пластмасовият човек е по-истински от теб, малкото неща, които щъкат из главата му са по-възвишени от твоите и с насмешка те гледа, когато му споделиш за нещата, които те вълнуват. За пластмасовото поколение е важно всичко да е лъскаво, всичко да изглежда добре, а качеството му е далеч по-маловажно, а ако нещо изглежда твърде добре, не е нужно да има други качества. Хубаво е да имаш хубава жена, пък била тя и не много естествена, никой не се е оплакал, че целува неестествено големи устни или че пипа пластмасови цици.
Пластмасата има нужда от култура и изкуство, от музика, от звук или шум, или нещо, което казва "ти си човека" и пластмасата е готова да си вярва. На нея малко й трябва.

И създал материалният човек изкуство за пластмасата. Създал той музика, която пластмасата да разбира, създал песни с текстове не много сложни, за да може пластмасата да ги помни. Създал възгледи и приоритети, за да се знае кое е важно и кое не, за какво да се мисли и за какво да се мечтае.
С времето пластмасата се увеличавала, разраствали се пластмасовите хора и живият човек започнал да става дефицит. Малко живи хора останали и живият човек се превърнал в гладния човек. И започнал да служи той на пластмасата, за да не яде пластмасова храна. Гладният човек вече не бил съвсем гладен, но пластмасовият въздух започнал да уврежда живеца му и се разболял живият човек и започнал да умира все по-рано и все по-тъжно. А през това време пластмасата процъфтявала и създавала своя ренесанс, въпреки че не знаела какво означава тази дума.
Пластмасовото поколение растяло и все повече се отдалечавало от изкуството и от живите неща, познати й били само пластмасовите. Докоснела ли се до изкуството или до някой екзистенциален въпрос, пластмасата била в друг свят, сбъркан за нея и необясним. Не разбирала пластмасата как някой оценява това и как изобщо това е качествено или защо да се разсъждава над някакви въпроси, затова спирала да мисли, за да не я заболи глава. Не хабяла време и усилие в такива размисли пластмасата, много по-приятно се мислело и мечтаело за нещо лъскаво.