Лястовицата летеше могъща и величествена.
Тя беше господар във въздуха.
Умееше всякакви лупинги и номера.
Издигаше се високо и се спускаше право надолу, понякога само на сантиметри от земята замахваше с криле, за да не се сблъска с нея.
Един ден лястовицата летя до високия стълб, на който обичаше да каца, за да гледа хората и града.
Когато стигна до върха му откри колко се бе изморила.
С последни сили бе успяла да кацне.
Лястовицата разбра, че е остаряла.
Беше много уморена, не можеше да продължи да лети, трябваше й цял ден почивка.
Лястовицата погледа града и хората, както обикновено.
Не бе минала и минута, когато тя скочи от стълба, разпери криле и се спусна с все сила надолу.
Но този път не размаха крила преди земята, дори не отмести глава...
Малкото птиче тяло се размаза на горещия асфалт, а крилата му продължаваха да бъдат все така разпънати.
Няма коментари:
Публикуване на коментар